edelvais (Анна Попова)
119 1168
6.05.2008 г., 8:18 ч.

Надлъгване 

  Поезия » Друга
543 0 8
 

Когато пораснах и своя път поех,

безрезервно родителския съвет приех:

Не лъжи! С лъжа далеко се не стига!

Наказанието за лъжа рано или късно те настига!

 

Лъжата не прикривай,

лъжецът е крадец!

И с такъв венец - 

от истини и думи за лъжата -

аз попаднах във играта,

чието име всички знаем

и която цял живот играем.

 

В езика ни книжовен

човекът, с помисъл грижовен,

от корена на лъжата

и за да смекчи от нея вината,

създал е производни думи

и с тях ний гордо крачим

по житейските си друми.

 

И така, без директно да лъжем

ние само си послъгваме -

уж - "за напредъка", уж - "за добро",

после други човеци с това "добро"

подлъгваме... и си живеем...

и се залъгваме...

 

А осъзнаваме ли изобщо,

че всеобщо като се надлъгваме,

ние не живеем,

а само се самозалъгваме?!

 

 

 

© Анна Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??