18.07.2021 г., 19:55 ч.

"Нагнездяване" 

  Поезия
350 0 0
"Нагнездяване"
Идвайки времето да излетя от гнездото,
усет застоява ми се в сърцето
на старата слама отдолу, пронизвайки дълбоко
Спомен отдолу под на майката крилото...
Рядкост е в ден днешен чуруликането с бащата,
птицата, летяща в оттенъка син на небесата,
в търсене на съчки и червеи за да са сити децата
мълчешком дори да му струва перата...
Тиха сега ми е песента, нека не се наранят от знанието ми ако чуят това.
Времето отлетя на юг както мен с още
милион неща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Радулов Всички права запазени

Предложения
  • Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
  • Прегръщах фъртуни, проправях пъртина, разпалвах огньове с огниво сърце, приятел да сгрея, през пресп...
  • Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...

Още произведения »