21.10.2019 г., 19:46 ч.  

Палачът отнякъде смътно познат... 

  Поезия » Друга
1886 22 17
Прегръщах фъртуни, проправях пъртина,
разпалвах огньове с огниво сърце,
приятел да сгрея, през преспи да мине,
изграждах мостове с две слаби ръце.
И брулеха бури челото високо,
зад крехките плещи приятеля крих.
Дори и в безпътица търсех посока,
звездичка ме водеше – тъжният стих.
И някак си лесно ти, друже привикна,
в мен, крехка и дребничка, виждаш скала.
Сълза от очите пред тебе не бликна.
Такава сега съм, но бих ли била, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??