НАХАЛНИЦА
Когато лято още във душата ми бушува
и ветрове издуват корабни платна,
кръвта е сякаш вино прекипяло и лудува,
нелепо в тялото ми се промъква есента...
„Почакай, Есен! Знам, че си красива,
но аз не съм те канил нивга в моя дом!
На прага идваш със усмивчица фалшива,
а после сядаш на дивана мълчешком.
Какво те води в този час? Сега е лято.
В стихията си още е проклетото... Нали?...
Не казвай само, че ми носиш леден вятър!... ...