Наивна носталгична еклектика за празника на София
Как искам всичко пак да продължи
с Надежда, Вяра и Любов
и майка им Софѝя да вести
Премъдрост Божия и зов.
За нови „светли бъднини“
с „Книжовността“ – таз сила стара,
животът да се обнови.
И химнът, който ни накара
да вървим със гордо вдигнати глави,
да ни избави от кошмара
на съвременните ни беди, ...