Наивна съм. Такава ще умра.
За мен ти бе единствен на света
и мислих си – това е любовта.
Но… всичко се оказа пак лъжа.
Поне да бе постъпил като мъж,
а не като обидено дете.
Излъга и замлъкна изведнъж.
Потъна в жал раненото сърце.
Защо се скри – така и не разбрах.
Не каза дума, нямаше и стон.
Не го очаквах. Просто онемях.
И… спука се поредният балон. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация