Здравей! Чуваш ли кълвача –
отмерва като метроном
минутите до здрача,
когато влизаш в моя дом.

Цял ден те чакам,
моя нощна тишина,
със сенките във зрака
на самотна ми душа.

С някои се срещаме случайно,
други ми гостуват до зори,
но никога не остават трайно –
кой живее сред старини...?

Не знаят! Това е времето когато,
сладост в сърцето си събрал,
като гроздето наесен благо,
а спомените са твоите зрънца за цяр...

Боже, наивно как си вярвам...!