Откакто се помня
все тебе прегръщам.
Където да бъда -
при тебе се връщам.
И все те прелиствам
и листи прочитам.
Романът не свършва
и все те дочитам.
А страници колко
за четене имаш?
И колко ми даваш,
и нищо не взимаш!
А в новите листи
по нещо разкривам.
И новички чувства
във тебе откривам.
И уж те почитам,
а все не ми стига.
За мене си, мила,
най-ценната книга!
© Никола Апостолов Всички права запазени