Най-накрая дойде денят

Лодката потъваше всеки път, когато се качвах на нея,

от тези безкрайни и напразни опити щях да полудея,

но да се откажа и дума да не ставаше,

лодката тук до мене си оставаше.

Всеки път, когато се качвах на едно дърво – то все падаше

и когато отново опитвах – да пада продължаваше,

но аз не спирах, докато не останех без сили,

докато разбрах, че и сърцето ми с тази надежда бяха разбили.

Имаше и едно въже, което винаги се късаше,

но упоритото хлапе да се бори не спираше,

то отново и отново опитваше,

настояваше и за нищо на света не се отказваше.

Но един ден...

Реших дървото с въжето да завържа –

надеждите топли да поддържа,

лодката оставих и сал реших да построя,

най–накрая намерих начин от ината си да се спася.