21.06.2020 г., 17:02 ч.

Най ни е нужна искра 

  Поезия » Друга
637 1 5

Каквото постигнах, постигнах,
каквото желая – видях –
с когото живеех, издигнах
вселени от шепичка прах.

 

Какво ли съдбата остави
пред моята пътна врата?
Кутия с човешките нрави?
Стихия от радост? Тъга?


Не крия страха, а приемам
и уча живота с очи...
Когато си тръгвам, отнемам
тъма̀та. Оставям лъчи.


Каквото доброто ми дава,
на други предавам с душа,
защото животът минава
и най ни е нужна искра.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??