13.03.2024 г., 7:23 ч.

Най-прекрасният ми сън 

  Поезия
5.0 / 8
625 7 8
НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ МИ СЪН
След всяка неразказана тъга
или след скръб, от друг несподелена,
в сърцето ми се раждаше дъга –
в най-мрачната и тиха част от мене.
Да диря обич време разпилях,
зората – как копнеех! – да е пищна –
пленена в облаци от златен прах
и да ухае на тръпчива вишня.
До днес не съм се питала кога
душата се превръща във вселена –
и с океани, милващи брега, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
  • Дъждовна съм. Недей ме доближава. Не нося нито полза, ни вреда. Водата ми свободно преминава през си...
  • Тъй тежко е да видиш ближни преминали на вражеска страна. Синът предаден беше трижди от най-любимите...
  • В дома на мама – времето е спряло... Часовникът отмерва... тишина. А пукнато, старинно огледало – по...

Още произведения »