Най-скучният човек си ляга рано,
в леглото си е още преди девет.
Сам се събужда в пет и без аларма,
а сутрин пие чай вместо кафе.
Понякога дори се забавлява,
да, рядко е, но има и такива дни.
Тогава рони залци по перваза,
с гълъбите радостта да сподели.
Най-скучният човек си няма рамо,
на което за момент да се опре,
но своето той щедро го предлага
и е щастлив, щом вие сте добре.
Най-скучният човек чете в неделя.
Звъните да му искате отвертка.
Той има всичко и ви го споделя,
на скучния човек щом сте съседка.
И само некролога на вратата,
избелял, със снимка черно бяла,
показва ни коя била жената,
която с него се е смяла.
Най-скучният човек е бил обичан,
и имал свойте планове, мечти,
споделял ги със своето момиче
и вярвал, че ще ги осъществи...
Но тъй се случило, че я загубил,
смъртта е загуба категорична.
А в нея той е още влюбен,
не само живи се обичат...
И той сега съдбата не вини,
живее ден за ден и без мечта,
самотен и незабележим почти,
най-скучният човек в света...
© Ива ВалМан Всички права запазени