Най-тъмно е в мига преди разсъмване,
звездите гаснат, а луната бяга...
Разбуден от петльово кукуригане,
денят зад хълма се протяга.
Все още рано е - потаен час,
на самодиви със разплетени коси...
Какво ни чака утре всички нас -
не знаем, още сладко спим...
© Елена Всички права запазени