3.05.2024 г., 22:21 ч.

Най-тъмно е пред края и началото 

  Поезия » Философска
240 4 3
Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала,
подгизнал славей и луната бледа.
Мъглата спуска дрипи, а спектакъла,
дори на мен нощес не ми се гледа.
Но знам все някога ще дойде бялото
и топло утро, ще цъфтят липите...
Най-тъмно е пред края и началото,
или когато никога не спите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??