Не се събуждай още, не избързвай,
зората е препускащ млад Пегас.
Пристигне ли, ще трябва да го вържа,
огрявайки във утринния час.
Не се събуждай, още съм в съня ти,
танцуваш с мен и с капки от дъжда.
Събуждането скрива радостта ти –
прокужда мен и дивната игра.
Не се събуждай, рано е, поспи си,
а аз ще гледам, целият в захлас.
Ще те докосвам с устните и с мисли,
с душата си – най-верният компас!
© Данаил Таков Всички права запазени