Като в безкрайна броеница
преследват се минутите и стават часове,
а после часовете в редица
изнизват се и стават дни.
Случайни срещи, споделени мигове
изпълват дните ни сега,
заучени усмивки, шаблонни изрази,
и вече минал е деня.
Настъпва втори и повтаря се театърът,
наложен ни от тоз живот,
роботизирани с души заключени,
в очакване на следващия ден. ...