VeronikaMihova (Veronika Mihova)
20 53
31.07.2022 г., 9:06 ч.  

Накъде отиваме двамина 

  Поезия » Любовна, Друга
296 2 4

Двамата седим на пейката на гара и държим ръцете си успокоени.

Птиците се прислоняват на перона.

Вред са хора - някои са тъжни, някои засмени.

Накъде сме тръгнали - сами не знаем, към чакан край или очаквано начало.

За проблемите си днес нехаем.

Времето е сякаш вцепенено, спряло.

Наоколо е пурпурно и бяло. 

И ето идва влакът прашен, уморен...

Събирал хиляди истории несподелени. 

Качваме се вътре със стъпки ускорени,

вплитайки буйни ритми окрилени.

Минаваме през ниви и поляни,

до тях издигат се планините великани.

Сами сме в купето и погледите срещат се - животни диви, необуздани.

Все още един за друг всичко неразбрали.

Но убедени сме със сигурност - животът пътешествие е непрестанно, 

приключение вълшебно и не напразно - 

смело вървим по пътища неведоми

и свързани са неминуемо нашите съдби!

 

 

 

 

© Veronika Mihova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??