Двамата седим на пейката на гара и държим ръцете си успокоени.
Птиците се прислоняват на перона.
Вред са хора - някои са тъжни, някои засмени.
Накъде сме тръгнали - сами не знаем, към чакан край или очаквано начало.
За проблемите си днес нехаем.
Времето е сякаш вцепенено, спряло.
Наоколо е пурпурно и бяло.
И ето идва влакът прашен, уморен...
Събирал хиляди истории несподелени.
Качваме се вътре със стъпки ускорени,
вплитайки буйни ритми окрилени.
Минаваме през ниви и поляни, ...