Защо страхуваше се да ме пуснеш?
Пристъпих прага не като подлец.
Бе истински, когато ме отблъскваш.
Та аз не бях дошла като крадец.
Дойдох единствено като невеста,
живота ти с любов да Сътворя.
Огнището да пазя от умора.
Дори готова бях да изгоря!
Не исках във дома ти да тършувам.
Аз нямам алчни, пъргави ръце.
Копнеех нощем тихичко да милвам
най-чаканото детско личице. ...