Нали ме знаеш? Търся си причини.
От себе си за малко да избягам.
Не съм онази щура лудетина,
отново болката във кръста се обади...
Нали ме знаеш? Каква съм домакиня.
Ще сготвя нещо, ей сега ще стане.
И докато заври водата,
ще легна малко, кръста да оправя.
Нали ме знаеш?! Пуста поспалана.
И не разбрах, кога очи затворих.
Но не, че исках, то какво ми стана?
Май кръвното за всичко е виновно!
Нали ме знаеш?! Бързо се събуждам.
Щом дъх на изгоряло в стаята усетя.
Какъв ти дъх,о, пуста да остана!
Гъст облак дим покрил ме е отдавна.
Не се ли сещаш? И не усети ли?
Във къщи димка някой е запалил.
Не го ли чу? Е, аз пък...спеше ми се.
Какво сега? Е, хайде, гладни няма да останем.
Нали се сещаш, как мирише,
щом във тигана бутчетата изгоряха?
Останали са сал на пепел,
и на едничката надежда, че някой
скоро ще ги метне,... през терасата.
Ама...Нали ме знаеш, каква съм скопосия.
Когато бутчетата изгорят - на пепел,
не ми остава никаква надежда...
Нали ме знаеш. Ще измисля друго.
Но...хладилника дрънчи на пусто.
Е, хайде, сирене с домат ще хапнеш.
А бутчетата - остави за друг път.
© Нели Всички права запазени
Айде, хубав ден ти желая и... Фнимавай