Колко цинично гледам тази срещу мен,
а тя сякаш ме съди - намира лъжата в мен.
Крещи ми, сякаш нещо знае тя.
Разказва за цели лъжливи и
какво значела истината сега,
колко болки съм имала и
как, крещейки, будила съм се от сън.
Сякаш знае, сякаш е била там,
че да ме съди за това, което съм сега.
Мисли си, че знае какво съм преживяла,
че да ми казва да потърпя,
че всичко ще мине и надеждата ...