Когато бeзвъзвратно превъртя*
и трайно в мене мрак се загнездѝ,
ще се вторачвам в слънце и цветя...
Ще диря погледи..., лица..., звездѝ...
Когато безнадеждно превъртя
и вместо въздух - ужас дишам гробен,
ще се боя по-страшно от смъртта,
че да живея - бил съм неспособен...
Когато най-накрая превъртя
и почнат да ме гледат снизходително,
проклет да съм, ако не полетя
към теб - небе - добро и изкупително... ...