11.07.2007 г., 8:39 ч.
НАМЕРИЛА
811
0
0
На Добромира
Живот без дъх, отчаян,
и таен мъничък копнеж.
Очи изплакали безкрая
и очертали твоето лице.
И бързо литва смях в звездите,
и тучните поля звънят.
От болка, омагьосан дракон
лети, изпивайки дъжда.
Тече поточе буйно
и блъска уморено то пръстта,
търси своята утеха морно, ...
Живот без дъх, отчаян,
и таен мъничък копнеж.
Очи изплакали безкрая
и очертали твоето лице.
И бързо литва смях в звездите,
и тучните поля звънят.
От болка, омагьосан дракон
лети, изпивайки дъжда.
Тече поточе буйно
и блъска уморено то пръстта,
търси своята утеха морно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Десислава Захариева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
