Разбита_отвътре (Силвия)
19 18
11.06.2008 г., 2:14 ч.

Намразих себе си 

  Поезия » Друга
1129 0 3




Намразих себе си заради теб и сто пъти в мълчание се давех.
Умирах, раждах се, мъчех се да бъда пак човек, но болката душата ми разяде.
Какво бе ти? Какво бях аз? Една игра? Една измама?
Илюзия беше и съня, а любовта потъна в забрава.
А приятелите ми къде са? До един сега ги няма. Далеч. Гледайки там отстрани, забравили всичко и всички, борейки се за своите мечти.
Кога аз ще се боря за моите?
Не ми остана време да помисля за това. Давах, давах и нищо не исках, затова сега съм сама.
Вярвах в всичко, за мен нямаше невъзможни неща.
Единственото нещо, което искам, е никога да не беше ставало така.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Преживяно!Още колко връхлитащи чувства те очакват, момиче!Изтрий сълзите си и се изправи!С теб е силата да подредиш света,в който отново ще обичаш и ще бъдеш обичана!Усмихни се и се радвай на чувствата си и най-вече,че нещо се е случило!Ти си богата със своите чувства!Ти си целуната от съдбата!Бъди!
  • Ще си позволя да не се съглася с ruba.Аз самият знам перфектно по какви причини е писан този стих ... Изживял съм го!Трудно е да пишеш за красивото в живота,ако то липсва...или се губи някъде по пътя,защото рано или късно се появява!Харесва ми замисъла,но помисли над конструкцията(ако искаш,не ме слушай).Иначе браво от мен.
  • Много мелодраматично! Стига! Пиши за красивото в живато си. Ех, ако и аз бях на 17! Повярвай ми, в живота има хиляди неща,които си струват! Стига само да поискаш, и ще ги видиш!
Предложения
: ??:??