26.03.2011 г., 21:25 ч.

Напомняне 

  Поезия » Друга
655 0 0
Празна химикалката напомня ми че теб те няма
раздялата на слънцето намигна при зазоряване
не се боя че теб те няма
Изваяна въздъхна чашата на масата
прости ми
теб те няма а отдавна завивките са топли
Портретът ми разми се рисувал го беше и той
студено докосваше тялото
ръцете трепереха непознатото да преоткрият
Не ме мисли нещастницата аз
окаяно се молех с обич да докосна
не затваряй прозореца нека нахлуе тъмнината ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Предложения
  • Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...
  • Когато ми намигна вятърът и станахме за миг приятели, усетих, че крилата е душата ми, а с него сме н...
  • Не ме помнѝ, светът е малък, навярно утре ще ме срещнеш. Навярно ще покълна в пламък или пък в лятот...

Още произведения »