26.03.2011 г., 21:25 ч.
Напомняне
654
0
0
Празна химикалката напомня ми че теб те няма
раздялата на слънцето намигна при зазоряване
не се боя че теб те няма
Изваяна въздъхна чашата на масата
прости ми
теб те няма а отдавна завивките са топли
Портретът ми разми се рисувал го беше и той
студено докосваше тялото
ръцете трепереха непознатото да преоткрият
Не ме мисли нещастницата аз
окаяно се молех с обич да докосна
не затваряй прозореца нека нахлуе тъмнината ...
раздялата на слънцето намигна при зазоряване
не се боя че теб те няма
Изваяна въздъхна чашата на масата
прости ми
теб те няма а отдавна завивките са топли
Портретът ми разми се рисувал го беше и той
студено докосваше тялото
ръцете трепереха непознатото да преоткрият
Не ме мисли нещастницата аз
окаяно се молех с обич да докосна
не затваряй прозореца нека нахлуе тъмнината ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мила Всички права запазени
Предложения
-
-
Ще разгърна душата ти свита като стар недописан роман. По корицата вехта, протрита, длан прокарвам в...
-
В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
-
Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
