Напразни надежди
надигат плахо глава,
тайни чужди кроежи
ги връщат пак в прахта.
И ето, те умират,
недостигнали сини небеса,
а копнееха да видят
тъй много чудеса.
Има ли смисъл
да се борят отново,
или някой е орисал
да са празно слово?
© Любослава Всички права запазени
поздравления