Ах, как ми се иска
да седна да пиша
нещата, които
обичам, обичам.
Оставам без сили
преди да започна
и празен е листът,
и всичко е точно
за тези, които
не искат изкуство
да буди в добитъка
някакво чувство.
Налагат забрана.
Забраната действа.
Умора размазва
в зародиш протеста.
Преглъщам сълзите си –
бавно – на срички.
Напразно е всичко.
Напразно.
За всички.
© Яким Дянков Всички права запазени