17.01.2008 г., 14:08 ч.

Напред, назад... 

  Поезия » Друга
2981 0 34
Напред, назад се люшкам във годините.
Във спомените, сгушени в главата.
А те като отминали лета и зими са,
ту стоплят, ту смразяват ми душата.
Напред, назад пътуват мойте пътища.
От вчера и до утре, няма минало.
И сбъдването чакат всички сънища,
които през главата ми преминаха.
Напред, назад. Това ли е посоката?
Избрана от сърцето, от душата.
За мен – Напред. Там вече светло е.
Назад оставих само пустотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Предложения
: ??:??