11.09.2010 г., 8:53 ч.

Напряко през дъжда 

  Поезия » Друга
1670 2 35

Напряко през дъжда

 

Вървя все тъй – напряко през дъжда.

Скимти във мен – като след сеч, гората.

Препъва ме вината – зла юзда,

студен плесник от клони, дъжд и вятър

в лицето ме шлеви, залепва – клей,

че все между шамарите се рея –

обрули ме бездомен суховей,

но днес ми се прииска да живея.

 

И тръгнах тъй, направо пред дъжда.

Долавям, че край мен се любят птици.

А аз загърбих техните гнезда

и хукнах след Михаля все по жиците...

Ще се опънат птиците на път –

покой ще търсят  в края на земята,

а аз, щом стегне студ – на кучи зъб

ще перфорирам думите си вятърни -

 

че ти поисках завет под чардак

и огънче – цигара да запаля.

Два мига тишина на твоя праг,

в които може би ще ме познаеш.

Сега препускам гратис през дъжда –

в хастара си прегръщам триста вятъра.

Наопаки ще прекося света –

с лице към теб и гърбом към екватора.

 

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...
  3932  11  15 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??