Такаа, аз не съм добър в лириката и тази

 творба я направих, само

защото приятелката ми Сиси ме помоли.

 Не съм спазвал никакви правила.

 Е, нека това е специален поздрав за теб, Сиси^^

Наранената

принцеса

Какво е това навън?

Толкова красиво и прекрасно?

Сякаш излязло от сън,

потайнствено, желано, опасно.

Може би богиня Венера?

Или пък прекрасната Елена?

Гледайки я, цял аз треперя

и красотата ù не мога да измеря.

Навън се шири прекрасна равнина

и птички прекрасно пеят,

слънцето огрява високата планина,

но погледът ми върху момичето остава.

С фигура, стройна и висока,

очи като искрящи диаманти,

усмивка, блестяща и широка,

и лице, обсипано с брилянти.

Косите ù, по-черни от нощта

и гъсти като лъвска грива,

устните ù, по-алени от кръвта,

сочни като ягода дива.

Стои там тя и тихо шъпне.

Отсреща, в огромната пустош,

но гласът ù безпомощно глъхне,

отнасян надалече от вятъра лош.

Едва успявам да доловя

през този прозорец дебел,

скръбните ù, тъжни слова,

и как мракът душата ù е превзел.

Ясно аз усещам

как сърцето ù, ранено и кървящо,

с болка всяка минута посреща

и плаче от скръб горящо.

Отхвърлена, измамена и наранена

от един долен плъх,

тя няма да спре, убедена,

да проклина живота до сетен дъх.

Силно се надявам обаче аз,

че някой сърцето ù ще изцери

и тоз любовен мраз

завинаги надалече ще прогони.

Щастието пред нея да разкрие,

да я освободи от таз мъчителна завеса

и с безкрайна обич да обвие

таз наранена принцеса.