Нарекоха ме нощна вещица...

ранявала съм казват само...

Нарекоха ме още грешница...

Обичала съм нагло, прямо...

Изпиват ме със погледи зловещи.

На мойта болка те се радват,

но нали нарекоха ме вещица

и от мойта болка някога ще страдат.

И грешна да съм - те нима не са?

Нима те никога не са грешали?!

И нали накрая пак ще сме в пръстта,

без въпроса как сме ний живяли?

Нарекоха ме... много ме наричаха,

на болката ми смееха се пак

и смеейки се, ме обричаха

да живея като вещица във мрак...