Аз моля, нарисувай ми овца!
Повярвай, само толкова ми трябва!
Усмивките на къдрави деца...
И къс дъга, която да ме радва.
Теб моля, нарисувай ми овца!
Но малка, за да мога да я нося
в пустинята - наместо обеца,
когато капка дъжд отново прося.
Пак моля, нарисувай ми овца!
Не бой се - и в кутия ще я виждам.
Аз търсих тебе толкова слънца
и кули от сълзи насън иззиждах.
Днес моля, нарисувай ми овца,
че утре вече може да е зима.
С годините угасваха сърца,
а аз ги палех с вяра, че те има.
Чуй! Моля! Нарисувай ми овца!
(Не съм мираж, не мигай в неведение.)
Аз срещнах много слисани лица.
Но само в твоето...
съзрях спасение!
© Пепа Петрунова Всички права запазени