Нарисувай на небето звезди,
за да можем по тях да четем за мечти,
Които са блеснали нейде сред мрака,
на някой - решил се цял живот да ги чака:
Да му бъдат дарени като цветен прашец -
да бъдат родени вчера и днес!
А после безименни да ги погребат,
там където потъват като фрегати -
Не един спомен от случки познати,
които просто във Забрава ще бъдат събрани -
За четящите ги под нощното, безкрайно небе,
което се гъне от вълните на звездно море,
Що се разлива далеч, много далеч,
сливащо се с други в океан от сребриста боя,
Събрал се във капка на родена от болка сълза -
спускаща се от всяка една изгоряла звезда:
И ако можеш - замени ти тези изтлели мечти
и на небето нарисувай нови звезди...
© ГФСтоилов Всички права запазени
цветен прашец
забрава
океан в капка на сълза...
Винаги нови от някого светилца!
Много, много хубаво обобщено!