Когато недоспал си станал рано,
защото пак безсънна е нощта,
деня не почвай със тъгата само,
а нарисувай слънчева мечта!
Сложи ѝ малко синка от небето
и жълто като слънце да гори.
Една искрица нека да ѝ свети!
Задъхано след нея ти тръгни!
Годините - тях винаги ги има.
Животът - той е вечен кръговрат.
Сега сезонът е на мрачна зима,
но утре и лалета ще цъфтят.
Бъди изправен даже и с тъгата!
Една пътечка цветна избери.
Макар и нарисувана мечтата
в реалност светла превърни я ти!
© Ани Иванова Всички права запазени