Уж все политиката бистри,

а тя си тече – все по-мътна.

И към Европа запътен

като по атлетическа писта,

пъхти, в отбой, и хока:

„Еросъюз ли? –

                                и той не е стока!“

За хала на нашето земеделие

ще обвини безусловно,

я зелето брюкселско,

                      я висш еврочиновник.

За казус подобен е сякаш изречено:

„На калпав х... и козината му пречи“.

Българинът и в най-бистрото

                                          да нагази,

преобръща го в блато.

В графата „Виновни“ вписва

дори ... географията.

„Напъвам с все сила на Запад“ –

                                            ще рече,

ала Дунавът е речище: тече

(сиреч, влече ни) обратно.“