Няма по-хубава страна от нашата родна.

Тя е блян и зов, божи благослов.

Тука Ботев, Левски стъпките си крили -

свещената земя спасили

от душмани и хайдути,

от предатели в потури обути.

Обичам те, Майко мила, родна.

Пазиш спомена за кръв и бой,

за подвига на хиляди герои.

Но срам ме е от онези,

дето днес те управляват

и в чужди ръце вяра и език,

историята наша предават.

Ти си силна -

няма да им позволиш

в ръцете люти да ни хвърлят на тирана,

младостта ти да прекършат,

да се гаврят с дълбоката рана.

Да ни спомнят гаврата с Батак -

в Юда да се превръщат...

Народът не забравя...

Всичко се връща!