Насаме с Морето

25.08.2010 г., 22:58 ч.

Поезия

705 0 1

НАСАМЕ С МОРЕТО

Искам да се слея с теб, Море,
всяка моя клетка в теб да се разтвори,
както съм била стотици векове,
преди да се окажа на тялото в затвора.

Ти сега живееш в мен, Море,
свило си се във сълзите ми солени,
дето стичат се по тъжното лице
да се завърнат в дълбините устремени.

Тук сме само двамата, Море,
ти - безкрайна шир, а аз - съзнание предвечно.
Нека да останем още малко насаме...
Или по-добре - за цяла вечност !!!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-09-09T08:59:43+03:00

Невероятно е чувството да си насаме с морето!
Описала си го чудесно!
Привет!