Със патерици и с бастуни
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта!

И днес са дните ни по-сиви!
Забравихме се с радостта!
И сякаш ний  сме по-злобливи...
 Не търсим смисъл  във света.

По-малко дните ни остават.
Не ще сме вечни във света.
Не търсим  още чест и слава,
но мил ни е и нам света!

Но все таки вървим нататък,
с безсилието си напред,
с трохите, с малкия остатък,
без зов за нещо... И ответ!

И търсейки с очи и стави
в тунела малка светлина,
с надежда зло да ни забрави,
но не и нашата злина!

Макар и скарани с живота,
и нас от Смъртта ни е страх!
До край сме впрегнати в хомота...
И аз във него остарях!