18.10.2023 г., 17:10 ч.  

Нашата държава 

  Поезия
293 1 5

България в сърцето всеки пази,

държавата отдавна се намрази,

дали онази или само тази,

но чувствата се носят на талази.

 

Прогресът като охлюв. Кой го каза?

Лъжите с кражбите като проказа.

Един след друг начело се оказа,

пигмеи управляват и ни смаза

 

държавата, въртяна задгранично,

през кух патриотизъм свръх цинично,

с отбор марионетки тъй типично,

с народ преапатичен, нищо лично.

 

Какво ли вече тука ни остава,

ламя е хищна нашата държава,

но как така излезе, че е наша,

когато управляват ни апаши

 

от родна кръв, но снесени в чужбина,

достойните къде са, май малцина,

такива не достигат парламента,

защото не въртят капели-шменти.

© Милена Френкева Всички права запазени

БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...
  288 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??