18.10.2023 г., 14:44 ч.

България умира 

  Поезия » Гражданска
313 5 5

БЪЛГАРИЯ УМИРА

 

... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,

и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,

и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,

с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента,

надянала размъкната фланела, мъглата на валма към мен пълзи,

под зорката опека на Козела пасем в шубрака – цял народ кози,

навред царевичаци неприбрани – в тях тръните си вятърът довя,

 

и зеят под небето – жълти рани! – превърнатите в пущинак нивя,

по пътя тук-там циганин с талига из къра ще премине за тараш,

в зори дори петел не кукурига, спря попчето да пее "Отче наш!",

бодил и камък, дъх на лед и пустош, застинали във хорските очи,

и вредом са ни вдигнали на мушка, и всеки, който свари, ни гълчи,

а зимата заслиза от баира – Козелът лющи мъртвите брези...

Безсилен съм. България умира. За тебе плача, майко, без сълзи.

 

18 октомврий 2019 г.

гр. Варна, 8, 15 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

България в сърцето всеки пази,
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...
  314 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??