6.01.2017 г., 18:41 ч.

Нашата утеха 

  Поезия » Друга
302 1 8

Гласът ти – като музика прекрасна.

Душата ти е пухче от глухарче.

Ти цялата в очите ми порасна

и стана най- добрата ми другарка.

 

И с тебе ще изминем пътя труден

към земната-  за двама ни- Голгота.

А аз във нощите- стократно буден,

ще кърпя дрехата ни на живота.

 

И ще ни бъде любовта иглата.

Конците ще са чувствата на двама.

А кръпките – проблемите в играта,

промъкнали се в земната ни драма.

 

А тайната в тирето на живота

ще е добре изгладената дреха.

Достигнем ли високата си кота,

това ще е и нашата утеха.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??