diad011 (Васил Йотов)
232 280
29.01.2017 г., 15:41 ч.

Нашето сребро 

  Поезия » Друга
5.0 / 3
556 0 1
Нашето сребро
Вървя с омачканите дрехи втора употреба,
за нови все не стигат ми пари.
От страни едва ли някой в мен ще се загледа,
дори да гледа. Питам се какво ли ще ми навреди?
То всички пременени с такива дрехи,
за нови дават ли се и от къде пари?
Какво е Господи на старите доспехи?
Нали за черни дни парички иска всеки да пести.
Самочувствието не бива от това да пада,
отдавна всеки чака нещо по добро.
Душата и сърцето важно да не страда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Предложения
  • tanq_mezeva (Таня Мезева) България ще я бъде
    България ще я бъде
  • fantboy94 (Иван Бодуров) Искам да ти кажа, мамо
    Искам да ти кажа, мамо, вчера както си играх, под едно дръвче голямо, паяче в беда видях. Малко птич...
  • Веси_Еси (Еси) Пристрастена
    Събудих се с мъждукащо прозрение – пристрастия изпитвам. Непростимо е! Проблесна закъсняло просветле...
  • vega666 (Младен Мисана) Полет (на Й)
    Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...

Още произведения »