13.10.2011 г., 14:06 ч.

Нашето време 

  Поезия » Философска
620 0 14

         Нашето    време

 

 

Не е роден човек за топла стая,
за  дълъг  и  предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и  залюбва жалкия, презрян хомот,

а в сърцето му искра мъждука
на онзи горд и неспокоен дух,
той мрази евтината му сполука
и за дребнавости остава глух.

Не ни отне поредната война
като цветя във кървав сенокос,
защо ли го приемам за вина...
нося в себе си немия въпрос.

Преживяхме - уж страхотни -
разни драми и любови,
но все така оставаме самотни
и ронят се нетрайните  основи.

Неотдаденото като камък ми тежи,
а колко мимолетна е плътта,
днес то за живите  важи,
но утре... ще го прибере смъртта.

 

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти,Джейни!
  • "Неотдаденото като камък ми тежи,
    а колко мимолетна е плътта,"
    Нали, Зап!
    Тъжно, но истинно!
    Поздрав!
  • Здравейте,приятели!Поради обективности ви благодаря по-късно.
    Елица
    Елена
    Веска
    Вилдан
    Таня
    Росица:
    Да греее слънце във вас, не разчитайте на общото слънце!
  • Поздрав за замислящата, философска поезия, Зап!
  • Безкомпромисна откровеност! Поздрав, Зап!
  • !!!
  • "Неотдаденото като камък ми тежи..."
    Много размисли будиш, ЗАП...
  • Благодаря ,приятели!
    Предполагам... че повечето мислите като Жанет , затова... и към нея и към вас...такъв съм си, винаги съм в обратното движение, името ми е такова и зодията ми е Рак.
    Сега сериозно...благодаря че наминахте, иначе времето съвсем няма да ми харесва.
  • !!!Зап!!!
  • !
  • Силно и истинско!
  • Силно!
  • Неотдаденото като камък ми тежи,
    а колко мимолетна е плътта,
    днес то за живите важи,
    но утре... ще го прибере смъртта

    Толкова е трудно за коментиране,от всеки ред лъха такава болезнена истина...Поздрав сърдечен!
  • Ще те заболи главата от толкова мислене
    Иначе много издържан стих.
    (чета,чета,чета...)
    Поздравче,Зап
Предложения
: ??:??