Нашето време
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот,
а в сърцето му искра мъждука
на онзи горд и неспокоен дух,
той мрази евтината му сполука
и за дребнавости остава глух.
Не ни отне поредната война
като цветя във кървав сенокос,
защо ли го приемам за вина... ...