сТеЛчЕ (Стели Димитрова)
38 36
10.07.2008 г., 9:47 ч.

Нашите очи 

  Поезия » Любовна
839 0 0
Черните очи се взират в сините,
трепват и в миг се отвръщат.
Не искам да си спомням песъчинките,
които от сърцето ми откъсваш.
Сините очи се вглеждат в черните,
чак сега ме гледат с уважение.
Не знам с какво или защо
бях заслужила презрение.
Сините очи сбогуват се със черните,
но няма и защо да си говорим.
Така банални са периодите,
най-добре вратите да затворим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стели Димитрова Всички права запазени

Предложения
  • Hathor (Геновева Симеонова) Мой задъхан живот
    Мой задъхан живот
  • djudjii (Жанет Велкова) От мене прати му...
    Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми? Че погледът мой не достига до там. Далече, далече отдавна замина ...
  • vega666 (Младен Мисана) За мен си...
    Сега си непокорна болка, от спомена при мен дошла, дете обикнало ме толкова, че в миг разсея сивата ...
  • paloma66 (Гълъбина Митева) Стаи за... отдих
    АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Още произведения »