Когато видиш красота в идиота,
когато се прегърнеш със клошар,
когато споделиш на друг порока,
когато станеш роб, не господар,
то значи си намерил вече тая,
обгръщаща всемирна топлина.
И си открил посоката към Рая
и как след теб да види се следа.
Следите ни, съвсем не са дълбани
резки със нокти, лакти, колена.
А белези след заздравели рани,
оставени с души и със сърца!
© Данаил Таков Всички права запазени