Прибирам се ужасно уморен,
а тя сигурно очаква букет...
изненади, вечери и малки кутийки.
Заслужава ги (признавам си) ...
Не съм такъв,
други са й сваляли звезди,
готвили вечеря с ароматни свещи
и купували бижута скъпи.
Не съм такъв,
обичам със сърце... простичко е.
Всеки може с пари.
Прибирам се ужасно уморен,
тя посреща ме с усмивка.
Прегръща ме и съм у дома..
и обичам. Друго не умея,
друго и няма значение
в този ден... нашият.
© Емилия Йорданова Всички права запазени