13.02.2013 г., 14:48 ч.

Наследство 

  Поезия » Друга
484 0 4

 

                                                               На Леонид

 

Мечтите, дето не домечтах,

на теб ги оставям, сине.

По пътя, по който безкрайно вървях,

надявам се ти да преминеш.

 

И песните, дето докрай не допях,

допей ги със пълен глас, сине.

Живота си, дето не го изживях,

живей го в щастливи години.

 

Дано чистия, светлия пролетен смях

в безизходицата да не изгубиш!

И колкото пъти аз не можах,

ти двойно по толкова да се влюбиш.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??