9.07.2011 г., 13:09 ч.

Наследство 

  Поезия » Друга
717 0 18
Наследство
Предците мъката си завещаха...
само нея бяха наследили,
надежда... и една усмивка плаха
- не им достигнаха за друго сили.
Съдбата не беше ласкава със тях
- немотия, глад, в добавка две войни,
животът черен разпадал се на прах,
а живият е трябвало да продължи...
Понесли в коравите си длани
изгрева – детето помни този миг -
в юли, от златните лъчи огряни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Предложения
: ??:??