От дните правя аз години,
а от годините - живот.
Под булото на нощи сини
чертая утрешния ход.
И мост към бъдното оставям
на моите деца в ръце.
Началото на стих поставям,
да го допишат утре те.
От мойта стряха излетяха -
сковаха те и своя праг.
В небето свое полетяха
в живота мил, но и недраг.
Дано във мъката човешка
за мене да се сетят те.
И през сълзата бистра, тежка
да ме познаят във дете.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави от мен и ви желая хубава неделя!