19.12.2012 г., 19:23 ч.

Насред нищото... 

  Поезия » Друга
539 0 0

Сред хора непознати
искрено плаках и се смях...
И тук - насред нищото,
себе си да видя аз успях...

Затворена между четири стени,
а наоколо тишина,
истински на поляна бях
и чувствах свобода.

И тук - насред нищото, 
като нечия чужда пионка поставена,
открих, че всъщност държа зара на "Моя живот" - игра отдавна забравена.

И тук - насред нищото, 
в стаята пълна с поля,
аз сред бурените открих своята душа...

© Петя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??