Сред хора непознати
искрено плаках и се смях...
И тук - насред нищото,
себе си да видя аз успях...
Затворена между четири стени,
а наоколо тишина,
истински на поляна бях
и чувствах свобода.
И тук - насред нищото,
като нечия чужда пионка поставена,
открих, че всъщност държа зара на "Моя живот" - игра отдавна забравена.
И тук - насред нищото,
в стаята пълна с поля,
аз сред бурените открих своята душа...
© Петя Всички права запазени