3.02.2022 г., 9:46 ч.

Настанаха зими 

  Поезия » Философска
506 1 5

НАСТАНАХА ЗИМИ

 

Я двери закрыл – никого не пущу…

Эльбрус Джанмирзоев («Тишина»)

 

… откога ключът ръждясва в мен?

***

Старият ключ

се огъва от студ…

Михаил Белчев („По първи петли“)

 

Лежа между четири сиви стени

и даже не чакам да дойде промяна,

еднакви са всички преминали дни,

а утре?... – дано ме премаже таванът!

 

Отдавна не помня какво е било

и спрял съм да мисля какво ще се случи.

Света и живота следя през стъкло –

отвътре вратата съм здраво заключил!

 

А вече ръждясал е ключът така,

че чак да го пъхна в бравата – не мога…

Трепери, отпуска се в немощ ръка…

Заложих душа… и изгубих облога!

 

Все тая какво отнапред е било,

все тая и утре какво предстои ми…

Листата опадаха, голо стебло –

без п(р)олет, без лято настанаха зими!...

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??